Учени от Аграрния университет в Нанкин съобщават как са подобрили устойчивостта на соята към фитофтора, без да компрометират растежа на растението. Техните резултати са публикувани в списание „Phytopathology Research“.
Имунната система на растението се включва, когато усети наличието на патогени. Активната имунна система подтиска растежа на растенията, което е предизвикателство за намиране на баланс между имунитета и растежа на растенията при селекция на устойчивост към болести. Изследователският екип изследва използването на полиаминооксидаза (GmPAO) от соя (Glycine max), която произвежда водороден пероксид чрез окисляване на спермидин и спермин. Phytophthora sojae засилва производството на тези два субстрата и по този начин причинява GmPAO-медииран полиаминов катаболизъм по време на инфекция.
Когато GmPAO е свръхекспресиран в трансгенни соеви зърна, повече спермидин и спермин са синтезират след излагане на P. sojae, в сравнение с нетрансгенни растения. ГМ- соята показва повишена устойчивост към различни изолати на P. sojae и подобрено производство на водороден пероксид. Следователно, този нов подход може да се използва за постигане на бърза защитна реакция при инфекция на патогени, като същевременно се минимизира подтискането на растежа при нормални условия, с ясен механизъм, който насърчава производството на водороден пероксид в растенията чрез субстрати, активирани от патогени.
Yang et al. (2022) GmPAO-mediated polyamine catabolism enhances soybean Phytophthora resistance without growth penalty. Phytopathol Res 4, 35.
Източник: Crop Biotech Update
