Европейският съд решава дали някои нови технологии за селекция (НТС) попадат извън регулациите за ГМО

На 18 януари 2018 г. генералният адвокат (ГА) Михаел Бобек от Европейския Съд публикува своето консултативно правно становище относно това дали и как организмите, получени в резултат на комбинирането на няколко конвенционални и нови технологии за селекция (НТС), трябва да бъдат регулирани в рамките на Европейското законодателство за генетично модифицираните организми (ГМО). В анализа си ГА Бобек констатира, че някои конвенционални и нови технологии за селекция на растения, които използват метода мутагенез, може да бъдат ГМО, но може да бъдат освободени от задълженията, предвидени в законодателството на ЕС за ГМО. Генералният адвокат също така заявява, че държавите-членки на ЕС имат известна свобода по отношение на законодателството за използването и освобождаването на организми, разработени с помощта на тези технологии. Накрая той съобщава, че изключването на мутагенеза от законодателството на ЕС за ГМО отговаря на принципа на предпазните мерки на ЕС. Констатациите на ГА Бобек са необвързващи и са предназначени за информация по време на обсъжданията на Голямата камара на съдиите на Съда на ЕС, която ще представи своето становище по този случай през лятото на 2018 г.

Съдебният спор на Съда на ЕС (дело C-528/16 Confederation Paysanne и други) произтича от дело заведено през 2014 г. във Франция от девет неправителствени организации относно това дали устойчива на хербициди рапица, получена в резултат на прилагане на мутагенез е ГМО и дали трябва да бъде регулирана като такава. Най-висшият съд във Франция, Държавният съвет, поиска юридическо становище от ЕС. Те поставиха четири основни въпроса пред Европейския Съд, както следва: 1) ГМО ли са организми, получени в резултат на класически мутагенез и нови технологии за селекция (НТС), прилагащи мутагенез? 2) Подлежат ли на изключване от основното законодателство на ЕС относно ГМО (Директива 2001/18 / ЕО) организми, получени в резултат на класически мутагенез и НТС,? 3) държавите-членки имат ли право да прилагат законодателството на ЕС за организмите, разработени с тези технологии за селекция? 4) е ли „освобождаването на мутагенез“, включено в закона за ГМО в съответствие с принципа на предпазните мерки на ЕС?

В необвързващото си становище, ГА Бобек посочва, че организми, получени чрез класически мутагенез и НТС, използващи мутагенез, може да бъдат ГМО. На второ място Бобек посочва, че организмите, получени от класическа мутагенез, може да бъдат изключени от законодателството за ГМО, като някои НТС, които използват мутагенез, също могат да бъдат освободени. Трето, държавите-членки на ЕС имат законодателни правомощия по отношение на организмите, разработени с посочените технологии. И накрая, освобождаването на мутагенеза от Директивата за ГМО съответства на прилагането на принципа на предпазните мерки. Становищата на Генералния Адвокат имат значителна тежест, но Съдът на Европейския съюз може да ги приеме, да откаже да ги следва или да ги следва отчасти.

Заинтересовани страни от семенните компании, браншовите организации, представителите на академичните среди, правителствените и неправителствените организации продължават да разглеждат дългото консултативно становище. Предвид сложността на тези технически въпроси, различните приложения на НТС и многоетапния процес на Съда на ЕС, регулаторната съдба на НТС в ЕС далеч не е ясна. Независимо от продължаващите въпроси, мнозина изразиха резервиран оптимизъм, че становището спомага за извеждането на организмите, създадени с някои приложения на новите технологии за редактиране на геноми, извън отнемащия време и ресурси процес на регулаторнo одобрение прилаган за генетично модифицирани организми. Има обаче и опасения, че правното тълкуване, предложено от генералния адвокат, отваря възможността за различно правно регулиране на въпроса сред 28-те държави-членки на ЕС.

Източник: SeedQuest

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this page