Изследователи от Университета на гр. Вагенинген, Холандия и Ирландската агенция за развитие на земеделието и хранителната промишленост (Teagasc – Ireland) проведоха изследване, демонстриращо ефективен подход за намаляване с до 90% на използваните фунгициди при картофи за контрол на картофената мана, на основата на трансгенни растения, получени чрез цисгенеза (пренос на гени между близкородствени видове) и използване на нова стратегия за прилагане на фунгицидите.
Маната по картофите причинява значителни щети в световен мащаб като причинителят на заболяването е водната плесен Phytophthora infestans. Понастоящем фермерите упражняват контрол върху заболяването посредством ежеседмични пръскания с фунгициди.
Международният екип от учени е разработил методът IPM2.0 (от англ. Integrated Pest Management – интегрирано управление на вредителите) основаващ се на отглеждането на устойчиви на мана картофи и наблюдаване на популацията на активния патоген, използвайки стратегия „не пръскай освен ако не е необходимо“. Стратегията изключва използването на фунгициди, докато не бъдат забелязани симптоми на заболяването по използвания устойчив сорт в резултат на адаптиране на патогена. Стратегията е била изпитана в продължение на няколко години в Ирландия и Холандия върху три сорта картофи включвайки податливия сорт Désirée, устойчивия сорт Sarpo Mira и устойчива версия на сорта Désirée, получена чрез цисгенеза.
Изследваните сортове са били отглеждани при условия на общо прилаганите практики със седмични пръскания с фунгициди и с прилагане на метода IPM2.0. По отношение на податливия сорт Désirée, използването на метода IPM2.0 е довело до намаляване с 15% на пръсканията с фунгициди. При двата устойчиви сорта редуцирането на използваните фунгициди е било от 80 до 90%.
Източници: Crop Biotech Update, Wageningen University & Research News