Еманюел Шарпентие и Дженифър А. Дудна получиха Нобелова награда за химия за 2020 г.

На 7 октомври 2020 г. Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда за химия на Емануел Шарпентие от Макс Планк – Науката за патогените, Берлин, Германия и Дженифър А. Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли за разработването на метод за редактиране на генома. Този метод, генетичната ножица CRISPR-Cas9, е …

Руски биолози секвенираха генома на Fusarium

Биолози от Санкт-Петербургския политехнически университет, Санкт-Петербургския държавен университет и Федералния център за влакнодайни култури се обединиха, за да секвенират генома на Fusarium oxysporum f.sp. lini, патогенни гъби, причиняващи фузарийно увяхване. Учените са запознати с приблизително 120 вида гъби Fusarium, способни да заразят широк спектър от култури, като домати, краставици, пъпеши, …

Земните пчели нараняват листата, за да накарат растенията да цъфтят по-рано

Учени от Швейцария откриха тайната на земните пчели за ускоряване на цъфтежа, когато има недостиг на цветен прашец: нараняват листата на растенията. Според тяхната статия, публикувана в сп. „Science“, три вида земни пчели използват устния си апарат по характерния начин, за да повредят листата на домат и горчицата, предизвиквайки по-ранен …

Първата подробна карта на протеома на Arabidopsis вече е на разположение

Международен изследователски екип, ръководен от учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM), изготви първата подробна карта на протеома на моделното растение Arabidopsis thaliana. Екипът е картирал около 18 000 от всички протеини, открити в растението. Протеините са основните молекулни играчи във всяка клетка. Те са биокатализатори, предават сигнали вътре и …

Биолози разработват отбрана за борба с инфекциите по земеделските култури

Учени от Университета в Торонто, Канада изследват нова стратегия за идентифициране на генетични ресурси в битката с растителни патогени като бактерии, гъбички и вируси, които заразяват и унищожават земеделските култури по целия свят. Екипът, ръководен от Дейвид Гутман и Даръл Десво, изучават как растенията се защитават от бързо еволюиращите болестотворни …

Растенията се борят с изменението на климата чрез натрупване на повече въглероден диоксид

Учени от университета във Вюрцбург, Германия и партньори изследват способността на модифицирани растения да съхраняват повече въглероден диоксид, което евентуално може да забави климатичните промени. Техните открития са публикувани в сп. „Trends in Biotechnology“. Въглероден диоксид, отделящ се от дишането в почвата и растенията, който не се абсорбира от растенията …

Интеракривни инструменти за регулацията на генното редактиране по света

Проектът за генетична грамотност (Genetic Literacy Project) е разработил два интерактивни инструмента, които проследяват и индексират генното редактиране и регулирането му в световен мащаб, помагайки да се рзабере как законодателните наредбите могат да насърчат или възпрепятстват иновациите. Тези инструменти обобщават регулациите на генно редактиране за всяка страна, като представя картина …

Изследователски екип откри ген, контролиращ усвояването на желязо в растенията

Изследователи от Колежа в Дартмут, Ню Хемпшир са открили ген, който контролира приема на желязо в растенията. Новооткритият ген, известен като Upstream Regulator of IRT1 (URI), контролира, кога гените трябва да са активирани в корените на растенията, за да започне усвояване на желязо. Според учените този ген (URI) контролира още …

Бактерии произвеждат мед без пчели

Екип от дванадесет студенти от катедрата  Биотехнология и хранително инженерство в Технион-Израелския технологичен институт е разработил мед без пчели, произведен от бактерията Bacillus subtilis, която „се научава“ да прави мед след препрограмиране в лаборатория. За проекта, наречен BeeFree (Без пчела), екипът спечели златен медал на неотдавнашното състезание iGEM, проведено в …

Фосилен полен разкрива историята на заливните низини

Много от нас мислят за цветен прашец (полен), само когато е сезонът на алергиите. За учените обаче прашецът може да бъде безценен инструмент. Проследявайки фосилния прашец в почвата, учените могат да погледнат назад във времето, за да разберат по-добре как са се използвали земите и динамиката на климата. Например, когато …