Фосилен полен разкрива историята на заливните низини

Много от нас мислят за цветен прашец (полен), само когато е сезонът на алергиите. За учените обаче прашецът може да бъде безценен инструмент. Проследявайки фосилния прашец в почвата, учените могат да погледнат назад във времето, за да разберат по-добре как са се използвали земите и динамиката на климата.

Например, когато европейските заселници прочистили горите в източната част на САЩ и ги заменили със земеделски култури, и цветният прашец в почвата се е променил. По-често се среща цветен прашец от треви и амброзия. Дървесният прашец става все по-рядък.

Но изследването на фосилния прашец е ограничено до сравнително малко места, обикновено тези в близост до езера или блата. В ново проучване учените съобщават, че фосилния цветен прашец може да бъде инструмент в наносните почви.

Новите открития ще позволят на учените да използват лесни за измерване свойства на почвата, за да предскажат дали е вероятно фосилен прашец да бъде намерен в специфични почвени слоеве. Свойствата на почвата, които корелират с изобилието на прашеца, включват концентрация на органични вещества и съотношение въглерод-азот.

За проучването изследователите събраха общо 117 почвени проби от 18 места в Кънектикът, Род Айлънд и Масачузетс. Изследователите са измерили няколко свойства на почвата, включително органична материя, размер на частиците и съдържание на желязо. Фосилният прашец може да се разгради с течение на времето в почви с високо ниво на кислород.

Много влажни места, като езера и блата, са добри за намиране на фосилен прашец. Въпреки това в много райони по света липсват естествени езера или блата. Изненадващо, дори и в разливните долини, до 40 процента от почвените слоеве не съдържат прашец. Други близки хоризонти показват изобилие от поленови фосили.

В допълнение към промените в използването на земите, фосилният цветен прашец също може да помогне за възстановяването на минали климатични промени. Например, някои почви в източната част на Съединените щати показват промени в полените през последните 11 000 години.

След последния ледников период, когато ледниците се оттеглят, анализът на цветен прашец показва промени в дървесните видове, които съответстват на промяната на климата. Острицата, характерна за арктическите райони, е заменена от смърчови дървета – които сега срещаме в бореалните гори на субарктическите райони. След това, докато климатът продължава да се затопля, смесените борови и широколистни гори (както виждаме днес) стават по-често срещани.

Ricker et al. Pollen Preservation in Alluvial Soils: Implications for Paleoecology and Land Use Studies, Soil Science Society of America Journal (2019). DOI: 10.2136/sssaj2019.01.002

Източник: Phys.org

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this page